Депресивни състояния

Депресията има много лица. Тя не е една и съща за никой, макар да може да бъде обобщена със стандартни симптоми. Това, което е общо за всички, които са я познали от първо лице обаче, е че там някъде, в някакъв момент от живота си, страдащият е изпитал поглъщащо, дълбоко безсилие спрямо нещо, от което истински се нуждае.


Много често, депресията идва след рязък обрат, промяна или загуба. В такива моменти човек се чувства безсилен пред това да почувства отново сигурност в живота си, да възвърне свободата си, да се почувства уверен в себе си, да прегърне любимия човек отново и т.н.


Друга основна предпоставка, предразполагаща към депресия, е продължителното инвестиране на енергия в нещо или някой, но пълното отсъствие на резултати. Тогава е много лесно човек да се събуди в прегръдката на депресията, защото изводът, до който съвсем естествено достига, е че:


„Моята енергия е безплодна. Колкото повече инвестирам от себе си, толкова повече не получавам това, от което се нуждая. Това означава само едно – няма смисъл от нищо, защото съм безсилен пред всичко.“


Неблагоприятната емоционална среда в детството също значително улеснява изпадането в депресия на по-късен етап.  Когато нашите емоционални нужди като деца не са били задоволявани по начина, по който в действителност сме имали нужда, порастваме с дълбоко вкорененото и често несъзнателно убеждение, че „това е реалността“ и „така стоят нещата“. Тоест по-добре да забравим за тази наша нужда, тъй като очевидно няма начин тя да бъде задоволена. Тук често се нареждат нуждата от внимание, топлина, близост, разбиране. А това са все нужди, които са абсолютно фундаментални за човешкия вид и не е възможно просто да изчезнат от нас, понеже не успяваме да ги посрещнем.


По този начин нашите емоционални нужди остават дълбоко и несъзнавано в нас, тъй като е прекалено болезнено да бъдем осъзнати за тях при наличието на убеждението, че не е възможно те да бъдат задоволени. Това води до хронична неудовлетвореност, която впоследствие би могла да доведе до депресия или до друго неблагоприятно психологическо състояние.


Тъй като зад депресията винаги стои нещо, което много искаме, и от което много се нуждаем, но се чувстваме безсилни да получим, процесът на излизане от нея се състои от две основни стъпки


  1. Идентифициране на тази наша дълбока потребност, пред която сме се почувствали на колене.
  2. Търсене на начини, по които да я посрещнем. Тези начини често не отговарят на начините, по които сме се опитвали да го направим преди депресията. 

Тъй като един от основните симптоми на депресията е пълна апатия, много често в началото на процеса е нужно да отключим всички емоции, които човекът е трупал в себе си, понякога с години. Освен това страдащият често дори не е съзнателен за истинските нужди, които стоят зад несбъднатите му копнежи.


Симптомите на депресия могат да са следните:

Психически и емоционални:

  • Хронично чувство на празнота, тъга или безпокойство;
  • Загуба на интерес спрямо дейности и хобита, които преди това са били интересни;
  • Нарушения в съня – безсъние или прекомерно спане;
  • Затруднения при вземане на решения;
  • Апатия;
  • Раздразнителност;
  • Затруднена концентрация;
  • Смущения в паметта;
  • Чувство на безнадеждност;
  • Изявен песимизъм;
  • Социално отдръпване.

Физически:

  • Промени в апетита – прекомерен или липсващ;
  • Промяна в теглото – качване или сваляне на килограми; 
  • Болки в тялото при отсъствието на  физически проблем – главоболие, храносмилателни проблеми, хронични болки;
  • Загуба на сексуален интерес;
  • Замайване/ световъртеж;
  • Болки в гърба;
  • Проблеми с дишането;
  • Проблеми със сърцето;
  • Липса на енергия;
  • Лесна уморяемост;
  • Отпадналост;
  • Цялостен физически дискомфорт и слабост.
error: