Тревожност

Всеки човек е изпитвал тревожност през живота си. Това е чувството, когато ни предстои важен изпит, важен разговор, важно събитие, или сме на прага на нов етап от живота си. Разликата между тази обичайна тревожност, провокирана от конкретни събития, и генерализираната тревожност, е че когато събитието отмине, човек се възвръща към емоционалния си баланс и спокойствие. 

Когато страдаме от генерализирана тревожност обаче, се намираме в константно състояние на страх. Ежедневните трудности се преживяват и възприемат емоционално, като огромна заплаха, и нищо не може да донесе усещане за спокойствие и вътрешен мир, тъй като в главата на човек хронично препускат проблеми, страхове и сценарии за всички възможни начини, по които нещата могат да се объркат в бъдеще. Човек живее преди всичко в главата си, а емоциите са или потиснати, или преобладаващи в негативния спектър.

Симптомите на генерализирана тревожност включват:

Психически и емоционални:

  • Безсъние, трудност при заспиване, липса на дълбок сън;
  • Трудност при концентрация;
  • Раздразнителност;
  • Трудност човек да остане във физически покой – компулсивна нужда от движение и от извършване на дадена дейност;
  • Препускащи, неконтролируеми мисли;
  • Разсеяност;
  • Чувство за вътрешно напрежение;
  • Непрестанно усещане, че човек е в опасност;
  • Усещане/предчувствие, че нещо лошо ще се случи;
  • Преобладаващо негативно емоционално състояние.

Физически:

  • Напрежение в мускулите;
  • Потене;
  • Учестен пулс;
  • Промени в апетита;
  • Хронична умора;
  • Липса на енергия;
  • Храносмилателни проблеми;
  • Косопад;
  • Повърхностно дишане.

Генерализираната тревожност е тясно свързана с ирационални страхове и изопачено възприятие на ситуациите от ежедневието. Човек често вижда опасности там, където ги няма и инвестира значително количество от своята енергия да ги преживява, сякаш са реални и сякаш вече са се случили. 

Три са основните и най-работещи метода за справяне с хроничната тревожност:

Идентифициране и конфронтиране на негативните мисли и страхове

Когато човек има генерализирана тревожност, често не е осъзнат по отношение на мислите си, тъй като самият той е разсеян, а те са неконтролируеми и препускат през главата му. Затова при този метод първата стъпка е да свикнем да обръщаме осъзнато внимание на мислите си, за да можем да преминем към втората стъпка, която е конфронтация. 

Пример: Един ден наш колега в офиса не си говори с нас толкова, колкото обикновено. Автоматичните мисли биха били: „Нещо съм направил, той ми се сърди, сигурно ме мрази“.

Когато сме идентифицирали тези мисли, бихме могли да ги конфронтираме по следния начин: “Защо е нужно държанието му непременно да е свързано с мен? Човекът може би има лични проблеми, може да не се е наспал и затова да е уморен, или просто да има важни неща, които занимават мислите му днес.“

Този подход, макар труден и консумиращ много психична енергия, води до значително намаляване на тревожността.  

Изправяне срещу страха

Когато човек има силна тревожност, започва да развива склонност да избягва дейности, които му носят такава. Например, ако имаме тревожност и днес ни очаква важна работна среща в офиса, бихме опитали да я пропуснем, като си вземем болничен. Подобно поведение е изключително характерно за хора, страдащи от генерализирана тревожност, но в никакъв случай не помага за справяне със състоянието.

Целта на метода в тази ситуация е човек да валидира целия страх, който има от ситуацията, да го признае като изключително реален, без да го омаловажава или отрича, а вместо това  да го вземе със себе си като едно малко дете и заедно с него да отиде на въпросната среща. Накратко, прегръщаме страха си и заедно с него извършваме действието, което ни носи тревожност и дискомфорт. 

Методът „И какво от това?“

Когато в главата ни нахлуят тревожни, ирационални мисли, с този метод стигаме до дъното на страха, за да видим, че не е краят на света и има живот дори след най-страшното последствие от нашите тревоги. 

Пример: Изключително разтревожени сме, че закъсняваме за работа. В бързането си казваме: „Добре, очевидно ще закъснея, и какво от това?“. И започваме вътрешен диалог относно всички последствия, които ни идват на ум. 

  • Шефът ми ще направи забележка.

„И какво от това?“

  • Ще се почувствам изключително засрамен и виновен.

„И какво от това?“

  • Ами, ще ми бъде неприятно да се чувствам по този начин.

„И какво от това?“

  • Ами…нищо.

Когато достигнем до „Ами…нищо“, не бихме могли да се тревожим със същата интензивност, както в началото. 

В зависимост от ситуацията, в която се намира човек, както и самият му темперамент, различните методи имат различна ефективност. Затова е важно да бъдат съобразени редица фактори преди да се пристъпи към някой от методите.

error: